сряда, 5 август 2009 г.

Дъжд..дъжд..дъжд...


Обичам да вали,дъжда сякаш ме пречиства...успокоява..зарежда..Обичам да трополи по ламарината на балкона,оставям вратата отворена и..слушам,наслаждавам се...Пускам си хубава бавна музика,релаксираща..или чета книжка...и слушам трополенето...ако някой ден смениме квартирата(а това ще стане все някога) това ще ми липсва най-много..Ламаринения покрив по който троплоят капките...Не обичам да гърми..страх ме е като дете от гръмотевиците и светкавиците...
Но обичам да вали..обичам летния дъжд..той ме усмихва ; )И есенния..той ме натъжва и усмихва едновременно.. ;) Сякаш има нещо магическо в него...и земята се пречиства след него...готова до посрещне новия ден,нови предизвикателства...
Днес вали от сутринта... ; )Радвайте се на дъжда ; ) Като мен.... ; ) Мечтайте,пейте...под дъжда ; )
И ако след дъжда има дъга насладте и се също като мен ; ) Позволете на детето във вас да се усмихне на дъжда ; )
И тук няма как без тази сладка песничка ; )

2 коментара:

  1. От спуканите вени на небето
    потича неспокоен и студен,
    съзира ме, заглежда се във мен,
    с езици хладни близва ми лицето.
    Той, ту се свива в локва пред нозете,
    треперещ като коте от вода,
    ту бяла електрическа звезда
    във него се оглежда като цвете.
    Заслушвам се и чувам как над мене
    със капки черни като вишнев сок,
    той удря по циментовия блок
    и нещо ми говори със звънтене.
    Във тази нощ сама съм в тъмнината,
    но нищо не навява самота,
    защото е изкуство под дъжда
    да можеш да говориш със водата.
    Петя Дубарова - 1978 г.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ех колко късно виждам прекрасното стихотворение,благодаря ти :)) Обичам Петя Дубарова :))

      Изтриване