сряда, 14 октомври 2009 г.

Много мина,мъничко остана...

...и скоро няма да сме само двама ; ) Около 15-16 дни останаха до срещата ни с малкото мишленце-ритничково ; ) Тръпнеме в очакване на буболечето което сега се сгушило на най-сигурното място-пупата на мама и му е много добре там. И докато то се гуши там на топличко ето как "кипи" подготовката на мама и тати ; )

Следващите снимки озаглавявам - "Колко вида образование са необходими за сголбяване на количка-висше "количково",майстор-"количкосглобар" и изследовател в областа на количковата архитектура" ; ) (както и може би няколко години опит в бокса на Ферари ; ) )
Е наш тати се справи отлично за което е приет на работа в бокса на Ферари ; )



После тати с помоща на мама сглоби и креватчето-кошарка(от тези преносимите).Този велик подвиг беше съпроводен пак с много чуденки и много смях ; )
А мама пере,глади и подрежда дрешките...и всеки път при допира с тях се развълнува страшно много.от време на време ги вади да им се радва и пак си ги прибира ; )Няма да публикувам снимки на дрешките,някой ден ще ги видите облечни на едно буболече ; )
И така бъдещи мама и тати обикаляха магазини,сглобяваха,перяха,гладеха,подреждаха и тъй нататък...сега само остава да чакаме един прекрасен ден,един плач,две малки ръчички,две малки крачета,малките пръстчета,малките петички,малкото носле,две прекрасни очички...едно малко беборанче което да прегърнат и да изживеят неповторимия миг от запознанаството си с него ; )

Пожелавам ви неповторими мигове и на вас!Не забравяйте да се усмихвате!!!
хубав ден!!