сряда, 13 юни 2012 г.

Подзаглавието е важно :)

В случая моето,на блога.А то е  - необикновените моменти,в обикновения живот.Е къде са тези необикновени моменти ще попитате вие - в крем супата от леща,в картичките,в песните..тез неща ги знаем.Кажи що е то необикновеното..ами именно те това те.Кое де?
Замисляли ли сте се кои са тези моменти във вашия живот? И защо хората все търсят и чакат отговори на готово.Можете да прочетете или чуете напътствия,но не и точна формула - как да направите живота си по усмихнат,необикновен и ВАШ.Аз не съм приказен разказвач,не умея да боравя вълшебно с думите и да омайвам с тях хората.(Възхищавам се на такива личности,и ми е кеф да ги чета.)И имено защото не съм такава,не съм ви предала именно това,че обичам всяко едно нещо с което се захвана.Умеете ли това,да намирате по нещо макар и мъничко,но хубаво в това което вършите.Независимо какво е то - готвене,картичко-парвене,чистене,работен ден,почивка..и.т.н. сещате се какво имам предвид.Винаги съм имала нагласата в себе си,че каквато и работа да си намеря - ще се опитам да намеря начин(и нещичко в нея) за да я харесам(и да я върша добре).Знаете ли къде с крие тайната ?В това да го правиш за собствено удовлетворение - както трябва.Да виждаш резултатите,е разбира се хубаво е и някой да те оцени.Но и без това всичко е въпрос на вътрешна нагласа.Защото когато правя нещо обичам да е свършено както трябва и да дам всичко от себе си за да е така.Е не винаги крайния резултат е задоволителен.Но е важно какво си вложил,ако не стане добре..следващич път по-добре ще е.
Крем супата от леща,кое и е необикновеното..ами моя миг.За мен това че двамата ми мъже са оценили и им е харесало е ценното.Нали се сещате за рекламата - на какво беше не помня,май на кредитна карта...както и да е.Та в случая - да сготвиш супа : 30мин. покрай печката, да видиш че се харесва и хапва с охота - безценно. :)) Всяко нещо което съм споделяла,та дори и да е само една песен -  е нещо важно за мен,и нещо което ме е докоснало.Имало е много неща които съм искала да споделя,но не съм го направила.А тези които съм споделяла някои от тях,някак са останали недосподелени докрай - със всичките вълнения,терзания,усмивки,сълзи,смях и несполуки.
И въпреки това искам да ви кажа - колкото и клиширано и изтъркано да ви звучи.Радвайте се на живота сега,създавайте си прекрасни мигове сега(не чакайте друг да се сети,или те сами да дойдат).Осъзнайте че хората са ценни за вас преди да ги изгубите по един или друг начин,ценете всичко което имате,преди да е отминало,изгубено,отнето.Аз се опитвам да мисля по този начин,не винаги ми се получава,но се старя.Бъдете по-добри хора,да си лош е лесно.Но пък да си добър е прекрасно,направете го за себе си и за хората които обичате.И утре когато излезете не оставяйте усмивката си заключена в дома си.Носете я и я използвайте.Когато вършите работата си,бъдете любезни с човека отсреща.не бихте желали когато вие зависите от него да е намръщен и свадлив.Само си помислете как се чуствате когато сте пазарували и продавачката е била нелюбезна и намръщена.Как се почуствахте? Сега погледнете себе си,и дано не видите нея в себе си.
Ако това което пиша ви се струва тъпо,клиширано и загуба на време..не,не е така.Просто ви моля намирайте хубавините и усмивките във всеки един ден,във всеки един близък (и чужд дори) човек.Във всяко цвете,птиче,коте..във хубава книга,усмихнат служител..сами намирайте радостите които да галят душата ви.

четвъртък, 7 юни 2012 г.

Крем супа от леща

Всеки човек си има своите особености(ха ха голяма изненада) във връзка с днешната публикация-моята е че лятото ми е трудно и гадно да ям готвена храна.Най-вече топла ,като мина покрай места от които се носи аромат на храна..бърррр става ми гадно.Дайте ми на мен салатки,плодове и зеленчуци.Е трябва да се хапва и готвено,но и там си имам претенции.То лятото кой ли обича тежки храни в жегите,но разбирайте аз рядко хапвам храна от която се вдига ароматна пара.От кога се каня да си направя крем супичка от леща.Обичам крем супи,а тази е засищата,полезна и подходяща за всеки сезон. :)
В нета можете да намерите всякакви разновидности на рецепти- от екзотични до най-простичка.Моето предложение си е рецепта по мое усмотрение,е вярно нямах някои от продуктите но..пак стана вкусна.Предуперждавам че цвета няма нищо общо с вкуса.Щом Е. хапна и поиска втори път да му сипя..смятайте хахах. :))


Крем супа от леща

250 гр. червена леща
1 картоф
1 глава лук
3 скилидки чесън
морков(и това нямах)
1 ч.л. куркума
1 ч.л. кимион
4-5 с.л олио (Можете да го замените с масло,аз ще го направя другия път)
дафинов лист ( аз нямах )
сол на вкус

В олиото задушавате лука и чесъна в тенжерката в която ще приготвяте супата.След което наливате около 1,5 л. вода и добавяте картофа (обелен и нарязан на малки кубчета) и лещата,заедно с подправките.Варите до готовност,пасирате и сервирате с крутончета.Аз хапвам и със сиренце. :))
Приятен апетит !!!

понеделник, 4 юни 2012 г.

На абордаж..арррр :))

..или как една пиратска картичка донесе усмивки на прекрасния ми племенник Иванчо. :)) Трудно ми беше да реша каква да бъде темата,т.к знаете какви филмчета гледат децата по ТВ.Всякакви роботи,чудовища,битки и страхотии.Ще бягам от тези "герои" до когато мога.. :)) Реших да е пиратска защото,във всяко дете има по един жаден за абордаж пират хахха...за бонбоните скрити в най-високия шкаф...хеххехе..за приключения в необятните морета на детството. :))Така де,разбирате за какво иде реч.


Всъщност идеята за самата рисунка не е моя,видях я ТУК. Нямах толкова време да я мисля,сетих се един час преди да отидем на гости-че нямаме картичка към подаръка.Реших че ще е нещо пиратско,и помолих чичко Гугъл за помощ за идейка. Е това е резултата,и много я харесвам как се получи.Освен че опуших апартамента заради листа отзад за картата с пожелания...се справих бързо и сръчно за малкото време..(похвал,похвал,потупнах се по рамото хаххаха ).


петък, 1 юни 2012 г.

Ден на детето :))

Честит празник на всички малки и големи деца !!! Бъдете здрави, весели и много усмихнати! Винаги носете детството в сърцата си !!! (*^-^*)
Честит празник и на моето прекрасно мишленце,пожелавам му да расте здрав и много усмихнат! Обичам те мило дете !
 
Днес не е просто празник на детето,днес е международният ден за защита на детето.Ето и историята на празника.
Международният ден на детето се чества на 1 юни в почти всички страни по света. Основите на празника са положени на Световната конференция по въпросите на детското здраве, свикана в Женева през 1925 г. На 1 юни 1949 г. е учреден Международен ден за защита на децата. За първи път 1 юни е честван през 1950 г. в 51 страни по света.


На 20 ноември 1959 г. Генералната асамблея на ООН приема Декларация за правата на детето, която провъзгласява равни права на децата в областта на възпитанието, образованието, социалната защита, физическото и духовното развитие независимо от раса, народност, вяра или каквито и да е други фактори. Декларацията призовава родителите, обществените организации, правителствата да признаят правата на децата и да съдействат за тяхното осъществяване.


През септември 2001г. на специалната сесия на Генералната асамблея на ООН в Ню Йорк, посветена на въпросите за защита правата на децата, УНИЦЕФ представят тъжната реалност. Повече от половината деца в света са подложени на всекидневно физическо и психическо домашно насилие, всяко десето дете става жертва на агресивно поведение от страна на възрастните, а в слабо развитите държави детският живот е застрашен още от глад, войни и болести, включително СПИН.


Освен 1 юни ООН е обявила и други международни дни, свързани с живота и бъдещето на децата. 4 юни е Международен ден на невинните детски жертви на агресия. През същия месец се отбелязват още Международният ден за премахване на детския труд и Денят на африканското дете. Има и Международен ден на изгубените деца (през август), Световен ден на децата (първия понеделник на октомври), Ден на нероденото дете и др.


Много страни по света отбелязват 1 юни, но имат и национален детски празник. У нас Денят на детето е отбелязан за пръв път през 1927 г., във втората неделя след Великден (Неделя на мироносците). Празникът е замислен и обявен от Съюза за закрила на децата в България. Той се е ръководел от Върховен комитет с председател софийския митрополит Стефан. В манастирите са се създавали хиляди трапезарии и детски лагери.


Човечеството трябва да даде на детето всичко, което има най-добро, вън от всякакви съображения за раса, народност и вяра:


1. Детето трябва да бъде поставено в положение да се развива правилно телесно и душевно.


2. Гладното дете трябва да бъде нахранено, болното дете да бъде лекувано, недоразвитите деца трябва да бъдат насърчени, заблудените деца трябва да бъдат вразумени, сираците и изоставените трябва да бъдат подпомогнати и прибрани.


3. Детето трябва първо да получава помощ във време на беда.


4. Детето трябва да бъде подготвено да изкарва прехраната си и трябва да бъде защитено от всяко изкористяване.


5. Детето трябва да бъде възпитавано в съзнание, че най-добрите си качества то трябва да употреби в услуга на своите братя."


Тази декларация е началото на дейността по закрилата на децата. България е приета за член на Международния съюз за закрилата на децата на 13 апр. 1925 г.


За първи път Денят на детето се чества официално международно през 1950 г. в 51 страни по света, а е учреден през 1949 г. с решение на Съвета на Международната демократична федерация на жените. 
 
 И не забравяйте че децата ни имат нужда от нашето внимание не само днес.Но пък защо днешния ден да не го почустват наистина като свой голям,шарен,балонен,много усмихнат,изпълнен със много смях празник !!! И все пак показвайте им всеки ден,всяка една минута че те са важни за вас,че ги обичате такива каквито са,и ги оставете да бъдат себе си а не огледало на вашите мечти и желания !!! 
Весел празник !!!