сряда, 5 декември 2012 г.

Мишлето тръгна на градина

Дам днес е първия му ден..досега чакахме да ремонтират градината..да минат комисии..Днес сутринта така тръгна,малко кисел - "Мамо не ме тимай,тети ми очишките" (мамо не ме снимай,свети ми в очичките)..Но влезе с усмивка и нетърпение. :))


Моето малко мишле поема по нов път,една нова пътечка по която аз мога само да го подкрепям..но не да го държа за ръка както до сега.Знам ..знам ще кажете с това се сблъсква всяка майка..дам така е.Но това е наистина важен етап от живота на едно семейство.Не можеш да махнеш ей така с ръка ,и да буташ ревящото си дете в ръцете на учителката.Да му викаш да спре да реве или да не обръщаш внимание,и с почти насмешка да обясняваш на околоните зрители че се лигави.Пред него се разкрива един нов свят,отваря се една нова вратичка.А пред мама се затваря вартичката на бебешорстването.В един миг осъзнаваш че малкото човече което до вчера ревеше в количката,което произнасяше за първи път мама и тати,вече е порасналото дете.Дете задаващо хиляди въпроси,очакващо мама и татко да знаят всеки отговор.И сега трябва да ошлайфа оформянето на характера си сред връстниците и да немри мястото си сред тях.(колкото и сериозно да звучи)
Когато го родих си мислех че поне до три годинки искам да си го гледам.Е така и стана,но сякаш толкова бързо хвръкнаха.Преди съм гледала много деца,и винаги съм си мечтаела да имам свое ,да го забавлявам,да му пея,да щуреем заедно.Е не се получи точно според плановете ми,той така и не пожела да слуша детски песнички.През последните два месеца научи две или три и то ги пее с мен ако запея.Иначе сам никога не запявал,но заслугата за научаването на първата песничка е на баба му.Винаги когато запявах той ми казваше - "Не пей мамо".искаше да слушаме само радио.Даже има любими песни (понякога не съвпадащи с моя вкус) :)),и знае коя песен е на мама,и коя на тати. :)) Дааам не обича да рисува,да оцветява..дай му камиони,коли,багери,трактори.Ей така порасна моето мишле,даже проявява претенции към дрехите които му обличам.Изкарахме три прекрасни години заедно,и съм безкрайно щастлива че имах този късмет да си го гледам.
Надявам се по-бързо да свикне,по-малко да боледува,да научи много ,да открие добри приятелчета.Успех мило мое мишле!!! :))

Няма коментари:

Публикуване на коментар