сряда, 13 юни 2012 г.

Подзаглавието е важно :)

В случая моето,на блога.А то е  - необикновените моменти,в обикновения живот.Е къде са тези необикновени моменти ще попитате вие - в крем супата от леща,в картичките,в песните..тез неща ги знаем.Кажи що е то необикновеното..ами именно те това те.Кое де?
Замисляли ли сте се кои са тези моменти във вашия живот? И защо хората все търсят и чакат отговори на готово.Можете да прочетете или чуете напътствия,но не и точна формула - как да направите живота си по усмихнат,необикновен и ВАШ.Аз не съм приказен разказвач,не умея да боравя вълшебно с думите и да омайвам с тях хората.(Възхищавам се на такива личности,и ми е кеф да ги чета.)И имено защото не съм такава,не съм ви предала именно това,че обичам всяко едно нещо с което се захвана.Умеете ли това,да намирате по нещо макар и мъничко,но хубаво в това което вършите.Независимо какво е то - готвене,картичко-парвене,чистене,работен ден,почивка..и.т.н. сещате се какво имам предвид.Винаги съм имала нагласата в себе си,че каквато и работа да си намеря - ще се опитам да намеря начин(и нещичко в нея) за да я харесам(и да я върша добре).Знаете ли къде с крие тайната ?В това да го правиш за собствено удовлетворение - както трябва.Да виждаш резултатите,е разбира се хубаво е и някой да те оцени.Но и без това всичко е въпрос на вътрешна нагласа.Защото когато правя нещо обичам да е свършено както трябва и да дам всичко от себе си за да е така.Е не винаги крайния резултат е задоволителен.Но е важно какво си вложил,ако не стане добре..следващич път по-добре ще е.
Крем супата от леща,кое и е необикновеното..ами моя миг.За мен това че двамата ми мъже са оценили и им е харесало е ценното.Нали се сещате за рекламата - на какво беше не помня,май на кредитна карта...както и да е.Та в случая - да сготвиш супа : 30мин. покрай печката, да видиш че се харесва и хапва с охота - безценно. :)) Всяко нещо което съм споделяла,та дори и да е само една песен -  е нещо важно за мен,и нещо което ме е докоснало.Имало е много неща които съм искала да споделя,но не съм го направила.А тези които съм споделяла някои от тях,някак са останали недосподелени докрай - със всичките вълнения,терзания,усмивки,сълзи,смях и несполуки.
И въпреки това искам да ви кажа - колкото и клиширано и изтъркано да ви звучи.Радвайте се на живота сега,създавайте си прекрасни мигове сега(не чакайте друг да се сети,или те сами да дойдат).Осъзнайте че хората са ценни за вас преди да ги изгубите по един или друг начин,ценете всичко което имате,преди да е отминало,изгубено,отнето.Аз се опитвам да мисля по този начин,не винаги ми се получава,но се старя.Бъдете по-добри хора,да си лош е лесно.Но пък да си добър е прекрасно,направете го за себе си и за хората които обичате.И утре когато излезете не оставяйте усмивката си заключена в дома си.Носете я и я използвайте.Когато вършите работата си,бъдете любезни с човека отсреща.не бихте желали когато вие зависите от него да е намръщен и свадлив.Само си помислете как се чуствате когато сте пазарували и продавачката е била нелюбезна и намръщена.Как се почуствахте? Сега погледнете себе си,и дано не видите нея в себе си.
Ако това което пиша ви се струва тъпо,клиширано и загуба на време..не,не е така.Просто ви моля намирайте хубавините и усмивките във всеки един ден,във всеки един близък (и чужд дори) човек.Във всяко цвете,птиче,коте..във хубава книга,усмихнат служител..сами намирайте радостите които да галят душата ви.

Няма коментари:

Публикуване на коментар