понеделник, 10 септември 2012 г.

Тревоги и усмивки..

Отново се изгубих...в кръговрата на живота...и не съм писала от много време.Имахме неприятни случки с малчо,които за щастие отминаха и са с хубав край.Силен човек съм,но като майка оставайки сама със себе си тези лоши неща ме преобръщат.И ми трябва време сама пред себе си да се изправя и пак да съм силна.Но пред детето и околните аз съм силен човек,държа се. :))
И така почти изхвърча лятото ни..в месец на тревоги,после малко си отдъхнахме на море.Ходихме на Арапя,да хубаво е там..но може би ако отидеш в не толкова натоварения сезон.И да не уцелиш сезона на водораслите..с които морето довелче и много боклуци.Ние бяхме средата на юли за седмица.Както и културата на плажуване на хората изобщо не ми допадна..т.е тя липсваше.Пристигнеш по рано намериш си подходящо местенце и след час-два някой е решил че точно на 5см.(буквално) от теб е неговото идеално местенце. Бррр ей това не проумявах как им беше приятно на хората да се бутат един в друг.И поради двете по-горе изложени причини решихме че ще ходим на добре познатия ни плаж Корал.Намира се м/у Китен и Лозенец.Прекрасно местенце,което не знам колко още ще е такова.Заемат се първите две линии на плажната ивица,назад всичко беше свободно.Никой не ти се натриса под носа,водата е чиста.Е вярно е малко скалиста морската ивица,но пък ако имаш очила е прекрасно да се гмуркаш.Обичам Корал и с.Лозенец - което се препълни с хора..Преди около 12 години когато отидох за пръв път беше едно прекрасно обикновено селце(нищо не подозиращо какво ще му се случи след някоя друга годинка).Обичам спокойствието,не че има лошо в това понякога да излезеш и сред тълпата и шумотевицата.Но като говорим за почивка..нали това е идеята да избягаш именно от тези две неща. :)




След това решихме да погостуваме на моята баба във Видинския край.Еххх нямаше такава радост там за Мишко.Имаше кокошки,пиленца,козленце,мешишко(както Мишко го наричаше(превод-мекичко) - много ситен пясък по някои от  улиците,според хората има легенда че там е било дъно на море).Ходеше бос и радваше бабите,които се чудеха как не му боцка.Обичам това село,израснала съм там и сякаш времето е друго там..въздуха е друг..








След това ходихме при свекърите - т.е. при баба и дядо.Мишко и там обича да ходи,там сме в подножието на планината.Природа,въздух..ах и най-важното далече от София.Правихме зимнина,хапнахме био продукти. ;)) Мишко беше пръв помощник на баба и дядо в градината,и в хапването на лютеничка. ;))






Така мина нашето лято..а вашето? :0)

Няма коментари:

Публикуване на коментар