Колко смях и сълзи,колко радост и тревога и най-вече обич.Толкова много обич..никога не съм предполагала че в съществуването на жената като майка може да има толкова обич...която се развива и расте със всеки изминал ден.Никога не съм предполагала че мога да обичам така,че тази обич може да ми даде едно осем килограмово човече(сега а в началото три).
Няма да пиша повече защото много ще се разчувствам и ще стане поста много сълзлив...а все пак трябва да е празничеееееен.Нали сме еееииииий толкова пораснали цели шест месеца.
Неуспяхме да направим хубава фотосесия послучай празника...но тези дни ще си организираме.Ето три снимчици :
Няма коментари:
Публикуване на коментар