По стар български обичай на първи март посрещаме символично пролетта и Баба Марта. Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени вълнени чорапи.
Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената здраве и сила. Това е обяснимо, защото носенето на мартеницата е в края на зимния сезон, когато жизнените сили са на изчерпване.
По традиция мартеничките се връзват от най-възрастната жена в семейството, която благославя: "Да има здраве по хора и добитък, да раждат овошките, да бягат змии и гущери от хората, да има сполука в добитъка..."
Мартениците се носят дотогава, докато не се види лястовичка, щъркел или цъфнала овошка. Тогава всеки сваля своята мартеница и я закача на дърво или храст - за здраве и хубост.
В старите времена мартеницата е била възприемана като ритуален знак - амулет, предпазващ от злите духове. Дори и сега българите вярват, че ако носят мартениците през март, ще са здрави цяла година.
Баба Марта олицетворява пролетта, слънцето. Според вярването, Баба Марта е стара жена и е куца. Затова и носи железен бастун да се подпира на него. Народните вярвания описват характера й като много непостянен. Когато се усмихва, слънцето грее; когато е ядосана - студ сковава земята. По-голяма част от ритуалите имат за цел да я омилостивят.
Мартениците са направени от вълна, коприна или памук, заплетени от млади жени. Основните цветове са бяло и червено. Конците са усукани заедно. Традиционните мартеници може да включват и други елементи като сребърни монети, мъниста, чесън, охлювени черупки, косми от конска грива и т.н... Заедно те правят амулет.
Взела две игли от Ежко,
прежда от върбите взела,
Баба Марта тази заран
мартенички е изплела.
Ето ти една за здраве,
ето ти една за сила.
Баба Марта на децата
пролет днес е подарила.
Няма коментари:
Публикуване на коментар