Един миг...

Паулу Коелю

"Нужно е да поемаме рискове.
Ще можем да си обясним чудото на живота само тогава, когато позволим на неочакваното да се случи.
Всеки ден Бог ни дава освен слънцето и един миг, в който можем да променим всичко онова, което ни прави нещастни.
Всеки ден се преструваме, че не разбираме кога настъпва този миг, че той не съществува, че днешният ден е същият като вчерашния и няма да е no-различен от утрешния.
Но който внимава, ще открие вълшебния миг.
Той може би настъпва сутрин, когато заключваме вратата или пък е в моментното мълчание, възцарило се след вечеря, в хиляди други неща, които ни се струват все същите.
Този миг съществува — това е моментът, в който цялата сила на звездите прониква в нас и ни позволява да вършим чудеса.
Понякога щастието е благословия, но в повечето случаи е завоевание.
Вълшебният миг на деня ни помага да се променим, кара ни да тръгнем и да търсим мечтите си.
Ще страдаме, ще преживеем трудни моменти, ще се сблъскаме с много разочарования - но всичко това е преходно и няма да остави следи.
Затова пък един ден ще можем да погледнем назад с гордост и вяра.
Горко на оня, който се страхува да поема рискове.
Той може би никога няма да изпита разочарования, нито пък ще страда като тези, които следват мечтите си.
Но когато погледне назад - защото все някога поглеждаме назад, - ще чуе сърцето си да казва: „Какво стори с чудесата, чиито зрънца Бог пося в дните ти? Какво стори с дарбите, които твоят Учител ти повери?
Погреба ги в дълбока яма, защото се страхуваше да не ги изгубиш.
И сега единственото, което ще оставиш след себе си, ще бъде сигурността, че си пропилял живота си."
Горко на оногова, който чуе тези думи.
Защото ще повярва в чудеса, ала вълшебните мигове в живота му вече ще са отлетели."