Как да бъдем щастливи :))

Веднага ще си кажете,нима някой има отговор на този въпрос? :)) Както не веднъж съм писала то..щастието е в малките неща. :))Вчера попаднах на това и реших да го споделя с вас...вие си изберете кои от тези неща,ще са вашия ключ към врата на вашето лично щастие.Онова което само вие си разбирате,не онова всеобщо.Сега ще кажете уфф ама това са изтъркани неща...изтъркани,но защо са изтъркани..Защото са повтаряни милиони,милиарди пъти...именно защото са верни.

Щастието е в малките ,простите неща. :))

Усмихната и ползотворна седмица !  :)))

2 блузки в 1 :)

Хубаво е да давате на дрехите и предметите втори шанс за живот,стига да измислите как. Защото аз като не се сещам на момента само събирам.И трупам и трупам..докато ми дойде вдъхновението. ;)) Е все пак не ги хвърлям,но пък ставам типичен Плюшкин.Ама нищо все някога ми идва/ще дойде музата,и те се превръщат в нещо ново.Много е хубаво усещането като спасиш от кофата и дадеш ново начало.
В случая са две блузки - с дълъг и къс ръкав.Първата много я харесвах но си знаех че ще я облека два-три пъти.Втората пък имаше тук таме по ръкавките дупчици..от много пране. :)) И затова нейното спасение не чака вдъхновение.Ръкавите смених и й направих една брошка цвете.Която м/у другото си я нося и с други блузи.

Първо отрязах ръкавите и скроих нови от жълтата блузка.

След това си отрязах цветя и от филц кръгче - върху което налепих със силикон прегънатите на четири цветя.

  

След това разрошвате цветето и го закачате да ви усмихва вас,и околните които ви погледнат.

Ето я и блузката готова,мислех да и направя или джобчета или коланче ..но засега и така ме радва,нали я спасих. :)))

Огледайте се около вас ,със сигурност има много вещи които крещят - не ме хвърляй! :))

Тревоги и усмивки..

Отново се изгубих...в кръговрата на живота...и не съм писала от много време.Имахме неприятни случки с малчо,които за щастие отминаха и са с хубав край.Силен човек съм,но като майка оставайки сама със себе си тези лоши неща ме преобръщат.И ми трябва време сама пред себе си да се изправя и пак да съм силна.Но пред детето и околните аз съм силен човек,държа се. :))
И така почти изхвърча лятото ни..в месец на тревоги,после малко си отдъхнахме на море.Ходихме на Арапя,да хубаво е там..но може би ако отидеш в не толкова натоварения сезон.И да не уцелиш сезона на водораслите..с които морето довелче и много боклуци.Ние бяхме средата на юли за седмица.Както и културата на плажуване на хората изобщо не ми допадна..т.е тя липсваше.Пристигнеш по рано намериш си подходящо местенце и след час-два някой е решил че точно на 5см.(буквално) от теб е неговото идеално местенце. Бррр ей това не проумявах как им беше приятно на хората да се бутат един в друг.И поради двете по-горе изложени причини решихме че ще ходим на добре познатия ни плаж Корал.Намира се м/у Китен и Лозенец.Прекрасно местенце,което не знам колко още ще е такова.Заемат се първите две линии на плажната ивица,назад всичко беше свободно.Никой не ти се натриса под носа,водата е чиста.Е вярно е малко скалиста морската ивица,но пък ако имаш очила е прекрасно да се гмуркаш.Обичам Корал и с.Лозенец - което се препълни с хора..Преди около 12 години когато отидох за пръв път беше едно прекрасно обикновено селце(нищо не подозиращо какво ще му се случи след някоя друга годинка).Обичам спокойствието,не че има лошо в това понякога да излезеш и сред тълпата и шумотевицата.Но като говорим за почивка..нали това е идеята да избягаш именно от тези две неща. :)

След това решихме да погостуваме на моята баба във Видинския край.Еххх нямаше такава радост там за Мишко.Имаше кокошки,пиленца,козленце,мешишко(както Мишко го наричаше(превод-мекичко) - много ситен пясък по някои от  улиците,според хората има легенда че там е било дъно на море).Ходеше бос и радваше бабите,които се чудеха как не му боцка.Обичам това село,израснала съм там и сякаш времето е друго там..въздуха е друг..

 

 

След това ходихме при свекърите - т.е. при баба и дядо.Мишко и там обича да ходи,там сме в подножието на планината.Природа,въздух..ах и най-важното далече от София.Правихме зимнина,хапнахме био продукти. ;)) Мишко беше пръв помощник на баба и дядо в градината,и в хапването на лютеничка. ;))

 

Така мина нашето лято..а вашето? :0)

Подзаглавието е важно :)

В случая моето,на блога.А то е  - необикновените моменти,в обикновения живот.Е къде са тези необикновени моменти ще попитате вие - в крем супата от леща,в картичките,в песните..тез неща ги знаем.Кажи що е то необикновеното..ами именно те това те.Кое де?
Замисляли ли сте се кои са тези моменти във вашия живот? И защо хората все търсят и чакат отговори на готово.Можете да прочетете или чуете напътствия,но не и точна формула - как да направите живота си по усмихнат,необикновен и ВАШ.Аз не съм приказен разказвач,не умея да боравя вълшебно с думите и да омайвам с тях хората.(Възхищавам се на такива личности,и ми е кеф да ги чета.)И имено защото не съм такава,не съм ви предала именно това,че обичам всяко едно нещо с което се захвана.Умеете ли това,да намирате по нещо макар и мъничко,но хубаво в това което вършите.Независимо какво е то - готвене,картичко-парвене,чистене,работен ден,почивка..и.т.н. сещате се какво имам предвид.Винаги съм имала нагласата в себе си,че каквато и работа да си намеря - ще се опитам да намеря начин(и нещичко в нея) за да я харесам(и да я върша добре).Знаете ли къде с крие тайната ?В това да го правиш за собствено удовлетворение - както трябва.Да виждаш резултатите,е разбира се хубаво е и някой да те оцени.Но и без това всичко е въпрос на вътрешна нагласа.Защото когато правя нещо обичам да е свършено както трябва и да дам всичко от себе си за да е така.Е не винаги крайния резултат е задоволителен.Но е важно какво си вложил,ако не стане добре..следващич път по-добре ще е.
Крем супата от леща,кое и е необикновеното..ами моя миг.За мен това че двамата ми мъже са оценили и им е харесало е ценното.Нали се сещате за рекламата - на какво беше не помня,май на кредитна карта...както и да е.Та в случая - да сготвиш супа : 30мин. покрай печката, да видиш че се харесва и хапва с охота - безценно. :)) Всяко нещо което съм споделяла,та дори и да е само една песен -  е нещо важно за мен,и нещо което ме е докоснало.Имало е много неща които съм искала да споделя,но не съм го направила.А тези които съм споделяла някои от тях,някак са останали недосподелени докрай - със всичките вълнения,терзания,усмивки,сълзи,смях и несполуки.
И въпреки това искам да ви кажа - колкото и клиширано и изтъркано да ви звучи.Радвайте се на живота сега,създавайте си прекрасни мигове сега(не чакайте друг да се сети,или те сами да дойдат).Осъзнайте че хората са ценни за вас преди да ги изгубите по един или друг начин,ценете всичко което имате,преди да е отминало,изгубено,отнето.Аз се опитвам да мисля по този начин,не винаги ми се получава,но се старя.Бъдете по-добри хора,да си лош е лесно.Но пък да си добър е прекрасно,направете го за себе си и за хората които обичате.И утре когато излезете не оставяйте усмивката си заключена в дома си.Носете я и я използвайте.Когато вършите работата си,бъдете любезни с човека отсреща.не бихте желали когато вие зависите от него да е намръщен и свадлив.Само си помислете как се чуствате когато сте пазарували и продавачката е била нелюбезна и намръщена.Как се почуствахте? Сега погледнете себе си,и дано не видите нея в себе си.
Ако това което пиша ви се струва тъпо,клиширано и загуба на време..не,не е така.Просто ви моля намирайте хубавините и усмивките във всеки един ден,във всеки един близък (и чужд дори) човек.Във всяко цвете,птиче,коте..във хубава книга,усмихнат служител..сами намирайте радостите които да галят душата ви.