Показват се публикациите с етикет стихове. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет стихове. Показване на всички публикации

сряда, 22 февруари 2012 г.

И всичко пак е вечно

Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.

                                   Евтим Евтимов
 

четвъртък, 5 януари 2012 г.

Вълшебна нова година :)

Честита Нова 2012 Година !!! Пожелавам ви да сте здрави,усмихнати и мъничко по-добри !!! Пожелавам ви мънички вълшебства които да стоплят сърцата ви :)

Мисля че това стихотворение е най-подхощято за първа публкация за новата годна. :) Открих го в страничката на "Сайтът на една жена" във Фейсбук :))


Няма да ме заболи да направя някоя и друга добрина!

Няма да ме заболи.
Казах на съпруга си, че го обичам...

Няма да ме заболи.
В кутията с обяда на сина си сложих бележка,
в която пише колко е неповторим...

Няма да ме заболи.
В магазина отворих вратата
на една жена в инвалидна количка...

Няма да ме заболи.
Оставих за пощальона кутия с курабийки...

Няма да ме заболи.
Пуснах един човек да мине пред мен
на опашката в супера...

Няма да ме заболи.
Обадих се на брат ми да му кажа,
че ми е домъчняло за него...
На него също му било домъчняло за мен!

Няма да ме заболи.
Занесох цветя в старческия дом...

Няма да ме заболи.
Направих пилешка супа за една болна приятелка...

Няма да ме заболи.
Поиграх с дъщеря ми...
Беше забавно!

Няма да ме заболи.
Благодарих на продавачката,
която прибра покупките ми в торбата...
Тя грейна цялата!

Няма да ме заболи.
Разреших на помощника си да отсъства един ден
без да му го удържам...
Заболя ме съвсем мъничко!

Няма да ме заболи.
Поиграх на топка с кучето си...
Беше приятно!

Няма да ме заболи.
Поканих една жена,която не може да шофира,
на обяд и после на кино...
Прекарах добре!

Получих писмо.
Беше прекрасно!

Да направя някоя и друга добрина, ...
може пък да изкарам така и цяла година.
Няма да ме заболи!

                                                    Санди Езрин



Усмихнете се и имайте пректасен ден !!! (*^-^*)

понеделник, 21 март 2011 г.

Пролет..




Целувка на пролет и ето ме, виж,
веднага разпуснах косите,
облякох се в синьо, изкъпах се с дъжд
и хукнах да гоня мечтите.

Студените нощи и мрачните дни
далече останаха вече.
Недей се страхува, недей се мръщи,
включи се в купона, човече!

От слънчева ласка и дъх на цветя
сърцето нагоре полита.
С букет от надежди в ръка любовта
дошла е за тебе да пита.

Повярвай отново. Повярвай сега
в летежа на щърково ято.
Повярвай в щастливата твоя звезда
и в твоето утрешно лято.

Честита пролет !!! Бъдете слънчеви и много усмихнати !!!

сряда, 2 март 2011 г.

На мен ухае твоята възглавница.
И без да искаш вдишваш от парфюма ми.
А аз съм от онези лоши навици,
които нощем те докарват до безумие.
Промъкнах се в живота ти неканена.
И го нашарих със палитра от емоции.
Обичаш си и болките, и раните.
И мене - като главната виновница!
Много ми харесва открих го нейде из нета..и се влюбих в него.Незнам на кой е,но е страхотно :))

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Сантиментално

Скоро е рождения ден на Мишко,и колкото повече приближава толкова повече се връщам назад.Към първите мигове в болницата,когато не се отделях от прекрасното си дете.Срещата ми с него и промяната в мен..напиращите сълзи от радост..Всичко това може да бъде отписано с много думи.Но има едно стихотворение,което много добре ще опише чувствата и емоцията.Написано е от Тони,майка с която пишем в един бебешки форум.Тя е страхотен поет и освен стиха който ще ви споделя,ще ви дам възможността да се запознаете с творчеството и.Ето и нейния блог - www.anntonia.com


За Яворчо

Ти на този свят дойде самичък,
Обгърнат бе от светлина...
И вече аз не бях това момиче,
Което се превърна във жена.
Ти на този свят дойде внезапно,
И в твоят куфар имаше любов,
Която ти ми даде безвъзвратно,
В замяна на дарения живот.
Ти на този свят дойде тъй малък,
Но носеше безкрайна топлина,
И крехките ръце превърна в камък,
Да могат да те носят през света.
Ти на този свят дойде във утро,
Обгърнато от снежна белота.
И в този ден, се случи малко чудо-
Целунах твоята протегната ръка.
Ти на този свят дойде да вдъхнеш,
В сърцата ни отново красота,
Мечтите ни със своите да сбъднеш,
В очите ти да виждаме света!

Благодаря ти Тони че ми позволи да го споделя в моя блог !!!

понеделник, 22 март 2010 г.

Честита пролет !!!




Ръцете й - китка росна от цветя. Косите й - лози вити и бръшлян.
Бял венец й на главата разпилян. Устните й - като сладък мед.
Дрехите й - рози свежи, сливов цвят.



вторник, 8 септември 2009 г.

Когато дойде есен...




Когато дойде есента
ще нaпълня
левият ти джоб със слънце,
а десният с дъги,
целувките ще прибера
в реверите ти,
обувките ти ще напълня
с шумкащи оранжеви листа,
ще скрия птича песен във ухото ти
и щурец в чорапа ти,
ще застеля леглото ти
със топла златна слама
и когато снежен студ скове земята
пред камината ще вадя
вместо топли пуканки
усмивки от джобовете,
ще жонглирам сладки спомени
от есен, слънце, обич и треви
и утрините зимни ще се смеят,
гъделичкани от цялата любов,
която криеш във джобовете си.

                                          by Ivet




 Много го харесвам,и тъй като есента вече сериозно чука на вратите реших да го споделя с вас ; ) Аз обичам всички сезони,всеки един от тях ме изпълва и по различен начин.Всеки един от тах ми дава различни усещания и емоций ; )

Пожелавам ви усмихнат ден макар и малко облачен ; )
Слънцето е вътре във вас ; )


четвъртък, 23 юли 2009 г.

Моето лято...



Небето,морето,тревата,
шумът на листата,реката.
Слънцето,цялото злато.
Шепот и мирис на лято.



Бръмбърче малко в цветята.
Топлият допир,земята.
Залезът огнен,зората.
Пясъкът перлен,мечтата.


Песните нежни,без думи.
Вятърът,меките дюни.
Сините рокли,житата.
Копнежът по юг,тишината...
Антония Петкова


петък, 19 юни 2009 г.

Надежда

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички ,
бих продавал ... познайте какво ?
- Надежда ! Надежда за всички .

"Купете ! С отстъпка за вас !
Всеки трябва надежда да има ! "
И на всеки бих давал аз ,
колкото трябва за трима.

А на тоз , който няма пари
и само отвънка поглежда ,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.


Джани Родари
P.S. Много се чудех каква да бъде първата ми публикация,и накрая реших че това стихотворение е много походящо ; ))