Денят на детето : 0 )

Днес е първи юни между народния ден на детето!
Отдавна не бях писала,но днес е чудесен повод за да го направя - и като майка на едно прекрасно слънчице и като човек в който все още живее и беснее детето ; ))
Зная че поста ми трябва да е положително-емоционален,но ще бъде само емоционален.Защо ли,ами лесно е да нахвърлям пожелания от рода на - много усмивки,здраве и спокойно детство за всички дечица.Но има толкова много самотни дечица който в този ден няма да усетят толата прегръдка на мама и татко.Замислих се колко дечица са изоставени и жевеят по домове.Колко деца има на които също като на моето Мишле им растат зъби,или ги мъчат колики...и които няма кой да гушне.Представих си как самотни в кошарките си плачат безутешно,далеч от майчината ласка и милувка.А толкова ми се иска тези дечица да имат едно много усмихнато,безгрижно и топло детство.Толкова ми се иска да има все по- малко изоставени дечица.
Пожеланията ми са към порасналите деца,към нас възрастните - нека се обърнем към детето вътре в нас,защото то е там.Нека му се усмихнем и му позволим да ни направи малко по-добри,по-усмихнати,по-спокойни обръщащи внимание на онези малки неща който са по-важни от всички онези големи заслепяващи ни материални неща.Спрете за миг в забързаното си ежедневие и се замислете колко е прекрасна усмивката на детето ви.Колко е топла прегръдката му,замислете се колко отдавна не сте му показвали и казвали - Обичам те! Направете го!!!

Пожелавам ви един прекрасен ден макар и дъждовен.Изпълнете го с много детски смях и стоплете сърцата си!!!

Десктоп календар

Гледах в сайт за безплатни дигитал скрапбукинг китове календари за всеки месец.Теглиш и слагаш свой снимки и го пльосваш  на десктопа.Чудничко си украсяваш компютъра...е защо пък да не си го направя сама.Само вдъхновението ми трябваше,защото както се шегувкам мозъка ми изтича с кърмата.Та нямаше да се сетя скоро да си спретна такъв календар.Видях,вдъхнових се и направих за месец май.А защо да не си направи човек и от хартия и да го закачи на стената.Но аз нямам толкова време покрай малчо,тъкмо ще се разхвърлям и трябва да събирам.А така го запаметяваш до където си стигнал или го минимизираш и по-късно довършваш.Ехххх превзема ме дигиталния свят и туй то...аз обичам да рисувам с молив-а не с мишката,да пиша с химикал на хартия и да пращам писма в плик-а не цък цък и хайдееее по жицата пращаш.Но понякога лесното е по-лесноЕто го и него дано ви вдъхновя и вас...

Paris mon amour ; )

Преди две години по това време бях в Париж.Днес (т.е на този ден) ми беше първия ден там...още със стъпването ми на френска земя се влюбих...в града.Всеки казва Париж град на любовта..всъщност незная защо го наричат така,незная кой какво значение влага в тези думи...Но аз се влюбих в спокойствието което усещах,в самия въздух витае нещо...Няма да изпадам в подробности за чистотата там,за начина на живот който нисках да видя всяко малко цевтенце дори,всяко камъчеие скора няма да стигнем..но което си е така е така.Незная дали бих живяла там но една по дъъъъълга почивка бих отишла.там бях по работа,но си откарах десетина дни в които съвсем на бързо успях да поразгледам.Грабех с пълни шепи от всеки миг там,разглеждах със широко отворени очи за да не изпусна нищо - дори и най-малкото цветенце.Сутрин се наслаждавах и наблюдавах с много интерес - почистването на улиците с чаша какао.А през деня с фотоапарата в ръка "щраках" всяко нещо което ме впечатляваше...сеюайте се с колко снимки се върнах Нощно време гледах отново през прозореца на фона на някое предаване.По принцип не харесвам френския език,но тогава ми беше приятно да го слушам (нищо не разбирах но...)..пусках някоя програма и заставах на прозореца.На фона на уличното осветление - приличащо на стари фенери минаваха весели младежи отивайки нанякъде в страхотно настроение.Гледах светлините на града и се чувствах страхотно,макар и да исках да не съм там по работа а с любимия човек на екскурзия.надявам се някой ден да успеем да се върна там със Емо и Мишко.За да им покажа красотата на този град...Няма да пускам снимки,всеки знае как изглежда Париж само две-три все пак да докажа че съм била там нали

Пожелавам ви ако не сте били там да отидете и да се влюбите в Париж по свой начин...така както аз..този град завинаги ще има място в сърцето ми.

Шест месеца - 182 дни

Колко бързо мина половин година от раждането на малкото ни мишле Колко смях и сълзи,колко радост и тревога и най-вече обич.Толкова много обич..никога не съм предполагала че в съществуването на жената като майка може да има толкова обич...която се развива и расте със всеки изминал ден.Никога не съм предполагала че мога да обичам така,че тази обич може да ми даде едно осем килограмово човече(сега а в началото три). Няма да пиша повече защото много ще се разчувствам и ще стане поста много сълзлив...а все пак трябва да е празничеееееен.Нали сме еееииииий толкова пораснали цели шест месеца.
Неуспяхме да направим хубава фотосесия послучай празника...но тези дни ще си организираме.Ето три снимчици :