Коледното радио

Коледа наближава и всичко свързано с нея е прекрасно ; )
Много се зарадвах когато тези дни майка ми ми
се обади и ми каза-"Пусни си радио Атлантик,пускат само коледна музика" ; ) Еееех че хубавооооо и от тогава почти по цял ден слушам и се зарждам с много настроение.А днес когато се събудих и погледнах през прозореца и видях зимната приказка...еех обичам зимата ; ) Жалко че не мога да метна Мишко на шейна и да се разходиме.Но ще се наслаждаваме през прозореца.
Предлагам ви и вие да се насладите и заредите с много коледно-зимно-снежинково-празнично настроение : ) Ето тук - http://www.radioatlantic.net/

В очакване на Коледа ; )

Обичам зимата,обичам Коледа-започне ли декември започва и моето празнично настроение ; )Това ще е един така да го нарека уводен пост-за началото на многото Коледни постове.Те ще съдържат всякаква коледна тематика! Очаквайте ги ; )




Всичко свързано с празника ме вълнува много-подаръците!Какво да купя или изработя за близкие си хора,за да ги усмихна ; )

Украсяването на елхата и апартамента-купуването на нова играчка,свалянето на кашоните с украсата.Всяка година им се радвам на играчките и всички джунджурийки сякаш ги виждам за пръв път ; ) Старая се да украсявам по раличен начин не всяка година по един и същ начин.Изрязвам снежинки,ръчно изработвам някаква украса.

Украсяването на елхата ми е много любимо,за съжаление или радост имаме изкуствена елха..но важна е емоцията и символиката ; ) Слагането на подаръците под елхата става скришом...представяме си че е минал Дядо Коледа...ами иска ми се все още да вярвам че съществува.Ще се постарая моят Мишко дълго да вярва в това,защото това е една прекрасна магия ; )


Обичам магията на Коледа,обичам да гледам вечер светлините от украсените магазини и домове.Обичам да ми мирише на канела,да слушам коледни песнички и филми.Обичам да създавам коледно настроение и да заразявам с него всеки намръщен ; )
Пожелавам ви прекрасен декември ; )

Мишо малкото мишле ; )

Имам щастието да споделя и тук най-прекрасния ден в живота си както и живота на Емо-раждането на Михаил,нашия прекрасен син ; )
Няма да изпадам в големи подробности,защото мился че не е нужно.А и има неща който най-добре да не си припомням.
Раждането - на 29.10 рано сутринта тръгнахме към болницата..какво изпитвах,ами не се притеснявах..изпитвах нещо странно,някакво ново чувство..приеха ме изтърпях ужасонската клизма мерихме тоновете на бебока..и зачаках трябваше да бъда първа но...минаха две операции преди мен...е чаках си чинно..не се притеснявах но ми беше много скучно.Колкото повече минаваше времето,толкова повече имах усещането че ще си тръгна слад малко...а не че ще вляза в операционната...Е дойде мига заведоха ме в залата,легнах на масата и почнаха да ме приготвят.Една от сестрите ми обясни че първо ще ме приготвят изцяло и после ще ме упоят,защото не е хубаво за бебето упойката която ще дишам.Вдигнаха ми ношницата да ми разголят пупата и започнаха да се суетят покрай мен ..и ето точно в този момент започнах да се притеснавам..и си мислех къде е моя доктор..къде..е той влезе облечен и с маска на лицето..и от тук на сетне започнах даже и да треперя от притеснение..не неправо си беше бъзе..страх,усещах как цялото ми тяло трепери.Стана ми студено..докито почна да ми маже пупата направо като че ли ме приготвяше за печене и ме мажеше с марината...анестезиолога ми сложи маската и започнах да чакам да заспя..да ама не..няма запсиване а доки вече взима инструменти и се приготвя...лелееее чакайте бе хора не съм заспала..ужас..мислех си абе те не ме ли виждат че съм будна..какво си бърборят глупости ами не се съсредоточат....ехооооо (мисля си) не съм заспала още не ме режетееееее...и тъкмо да отворя уста и да изкрещя -ЧАКАЙТЕЕЕЕЕ..и усетих че започвам да занунвам...фииууу не ме нарязаха будна.Събудих се на масата когато ме местеха на количка..усетих ужасна болка ниско долу в корема и се чух да изохквам..и се унсеох пак за секунди..отворих очи и видях мъжа си който ме попита как си..а аз се чух да казвам-боли ме.Отново се унесох и се събудих когато в стаята ме местеха на леглото..пак усетих ужасната болка...И така от там на сетне следваха много банки с какво ли не който ми вливаха,болки и липста на бебето..другите бебета бяха в стаята при майките си а моето го нямаше..е били го сложили в кувиоз,имало нужда да постои.Първия път когато го видях,го бяха донесли в стаята да го преповият и Емо беше при мен.Аз все още неможех да стана и го дадоха на него,той дойде до леглото и ми го показа..разплаках се и се чух да казвам-"Здравей мъниче,добре дошъл сред нас Мишко".Емо изглеждаше различно,толкова щастие имаше в очите му и усмивката...досега не се беше усмихвал така ; ) На другия ден разбрах от майка му че се е разплакал.Като се прибрал и казал че е разбрал-че досега явно не е осъзнавал че е татко..но в момента в който го е гушнал Мишко всичко се е обърнало в него.
Дните на престой в болницата отминаха в болки,раздвижване-аз доста бързо се раздвижих и в последствие се възстанових от операцията-и в гушкане на малкото ми мишле.Имаше определено място за бебоците едни като клетчици,но той стоя при мен до края.Гушках го много,гледах го как спи..толкова беше сладък какви физиономии правеше-ту свиваше устнички,ту повдигаше веждички..толкова сладки муцунки правеше.Можех един час да го гледам докато нуна.Още от първия миг го обикнах,неможех да си представя как съм живяла без него.Имах най-прекрасното бебе(както всяка една мама си го мисли).
Изписаха ни на 02.11 по обяд дойдоха да си ни вземат,вече нямах търпение да се прибереме.
Е така после потеглихме към София,към новия дом на Мишлето ; )И така от тогава се обичаме и гушиме много.А мама и тати не могат да спрат да му целуват малките"картофчета"(крачета),ръчичките...всичко всичко.
Наслаждавам се на всеки миг с него-когато се усмихва(все още неосъзната усмивка) има толкова чаровна усмивка,когато го кърмя и суче жадно жадно,когато му замивам дупиту на мивката колко обича така опърва малките краченца и се кротва,когато го държа с гръбче към мен за да се уригне и си извръща главичката и вперва поглед в мен...толкова мног прекрасни мигове..Двата момента който не обичам е когато плаче-при смяна на памперса и е гладен плаче много...тогава ме гледа с очичките си насълзени и сякаш сърцето ми спира и ме боли...и когато има колики плаче неутешимо,и знаеш че не можеш да му помогнеш искаш да изживееш ти неговата болка но да не страда той...
Може ли човек да предполага че някога ще изпита подобна обич..не и преди да стане родител.

Много мина,мъничко остана...

...и скоро няма да сме само двама ; ) Около 15-16 дни останаха до срещата ни с малкото мишленце-ритничково ; ) Тръпнеме в очакване на буболечето което сега се сгушило на най-сигурното място-пупата на мама и му е много добре там. И докато то се гуши там на топличко ето как "кипи" подготовката на мама и тати ; )

Следващите снимки озаглавявам - "Колко вида образование са необходими за сголбяване на количка-висше "количково",майстор-"количкосглобар" и изследовател в областа на количковата архитектура" ; ) (както и може би няколко години опит в бокса на Ферари ; ) )
Е наш тати се справи отлично за което е приет на работа в бокса на Ферари ; )


После тати с помоща на мама сглоби и креватчето-кошарка(от тези преносимите).Този велик подвиг беше съпроводен пак с много чуденки и много смях ; )
А мама пере,глади и подрежда дрешките...и всеки път при допира с тях се развълнува страшно много.от време на време ги вади да им се радва и пак си ги прибира ; )Няма да публикувам снимки на дрешките,някой ден ще ги видите облечни на едно буболече ; )
И така бъдещи мама и тати обикаляха магазини,сглобяваха,перяха,гладеха,подреждаха и тъй нататък...сега само остава да чакаме един прекрасен ден,един плач,две малки ръчички,две малки крачета,малките пръстчета,малките петички,малкото носле,две прекрасни очички...едно малко беборанче което да прегърнат и да изживеят неповторимия миг от запознанаството си с него ; )

Пожелавам ви неповторими мигове и на вас!Не забравяйте да се усмихвате!!!
хубав ден!!