Как да бъдем щастливи :))

Веднага ще си кажете,нима някой има отговор на този въпрос? :)) Както не веднъж съм писала то..щастието е в малките неща. :))Вчера попаднах на това и реших да го споделя с вас...вие си изберете кои от тези неща,ще са вашия ключ към врата на вашето лично щастие.Онова което само вие си разбирате,не онова всеобщо.Сега ще кажете уфф ама това са изтъркани неща...изтъркани,но защо са изтъркани..Защото са повтаряни милиони,милиарди пъти...именно защото са верни.

Щастието е в малките ,простите неща. :))

Усмихната и ползотворна седмица !  :)))

2 блузки в 1 :)

Хубаво е да давате на дрехите и предметите втори шанс за живот,стига да измислите как. Защото аз като не се сещам на момента само събирам.И трупам и трупам..докато ми дойде вдъхновението. ;)) Е все пак не ги хвърлям,но пък ставам типичен Плюшкин.Ама нищо все някога ми идва/ще дойде музата,и те се превръщат в нещо ново.Много е хубаво усещането като спасиш от кофата и дадеш ново начало.
В случая са две блузки - с дълъг и къс ръкав.Първата много я харесвах но си знаех че ще я облека два-три пъти.Втората пък имаше тук таме по ръкавките дупчици..от много пране. :)) И затова нейното спасение не чака вдъхновение.Ръкавите смених и й направих една брошка цвете.Която м/у другото си я нося и с други блузи.

Първо отрязах ръкавите и скроих нови от жълтата блузка.

След това си отрязах цветя и от филц кръгче - върху което налепих със силикон прегънатите на четири цветя.

  

След това разрошвате цветето и го закачате да ви усмихва вас,и околните които ви погледнат.

Ето я и блузката готова,мислех да и направя или джобчета или коланче ..но засега и така ме радва,нали я спасих. :)))

Огледайте се около вас ,със сигурност има много вещи които крещят - не ме хвърляй! :))

Тревоги и усмивки..

Отново се изгубих...в кръговрата на живота...и не съм писала от много време.Имахме неприятни случки с малчо,които за щастие отминаха и са с хубав край.Силен човек съм,но като майка оставайки сама със себе си тези лоши неща ме преобръщат.И ми трябва време сама пред себе си да се изправя и пак да съм силна.Но пред детето и околните аз съм силен човек,държа се. :))
И така почти изхвърча лятото ни..в месец на тревоги,после малко си отдъхнахме на море.Ходихме на Арапя,да хубаво е там..но може би ако отидеш в не толкова натоварения сезон.И да не уцелиш сезона на водораслите..с които морето довелче и много боклуци.Ние бяхме средата на юли за седмица.Както и културата на плажуване на хората изобщо не ми допадна..т.е тя липсваше.Пристигнеш по рано намериш си подходящо местенце и след час-два някой е решил че точно на 5см.(буквално) от теб е неговото идеално местенце. Бррр ей това не проумявах как им беше приятно на хората да се бутат един в друг.И поради двете по-горе изложени причини решихме че ще ходим на добре познатия ни плаж Корал.Намира се м/у Китен и Лозенец.Прекрасно местенце,което не знам колко още ще е такова.Заемат се първите две линии на плажната ивица,назад всичко беше свободно.Никой не ти се натриса под носа,водата е чиста.Е вярно е малко скалиста морската ивица,но пък ако имаш очила е прекрасно да се гмуркаш.Обичам Корал и с.Лозенец - което се препълни с хора..Преди около 12 години когато отидох за пръв път беше едно прекрасно обикновено селце(нищо не подозиращо какво ще му се случи след някоя друга годинка).Обичам спокойствието,не че има лошо в това понякога да излезеш и сред тълпата и шумотевицата.Но като говорим за почивка..нали това е идеята да избягаш именно от тези две неща. :)

След това решихме да погостуваме на моята баба във Видинския край.Еххх нямаше такава радост там за Мишко.Имаше кокошки,пиленца,козленце,мешишко(както Мишко го наричаше(превод-мекичко) - много ситен пясък по някои от  улиците,според хората има легенда че там е било дъно на море).Ходеше бос и радваше бабите,които се чудеха как не му боцка.Обичам това село,израснала съм там и сякаш времето е друго там..въздуха е друг..

 

 

След това ходихме при свекърите - т.е. при баба и дядо.Мишко и там обича да ходи,там сме в подножието на планината.Природа,въздух..ах и най-важното далече от София.Правихме зимнина,хапнахме био продукти. ;)) Мишко беше пръв помощник на баба и дядо в градината,и в хапването на лютеничка. ;))

 

Така мина нашето лято..а вашето? :0)