Подаръче :)

Всяка жена която вече е майка ще разкаже усмихната история за запознанствата си,покрай тази толкова важна част от нейния живот а именно майчиството. Покрай бременеенето,разходките с количката из градинки и паркове,тичането по площадките и пързалянето по пързлаките и хвърлянето на пясък :)) И ако имаш късмет може да срещнеш другарче за цял живот. :)) Няма да си кривя душата,но на мен ми е трудно да намеря другарче по душа. :)) Хората са станали много повърхностни,лицемерни,еднакво безлични.Но спирам до тук(друг път ще ви споделя мнението си за родителството в България) все пак искам да ви покажа едно подаръче.За другарче с което живота ни събра в пясъчника,заровени до ушите правейки замъци и формички.

Нейния рожден ден мина много отдавна,това подаръче добавих в последствие.За съжаление го направих по времето когато ни беше всичко с главата надлоу..е поне то ме разсейваше от болнични тревоги.Та.. нямах времето да го направя както исках,а и както ще видите веел ме е вятъра покрай ушите..Черно бялата снимка на синия фон на картона синее..но това е отделен въпрос,от този с каква емоция го правех за да бъде сладка изненада. :))

Обичам копчета,а подобна идея бях гледала някъде отдавна.Някъде из чужбинските сайтове за скрапбукинг.Беше доста по-различно,но го имаше елемента със сърце от копчета.Е запретнах ръкави,извадих пистолета и започнах. :))

Мисля че се получи добре,не снимах наистина крайния резултат.Но промяната е само че пробих две дупки и сложих панделка за да има как да се закачи.

Това е подаръчето за мама Деси с нейния прекрасен син Калоян - или както Мишко му казва Кало. :)) Безкрайно съм щастлива че живота ни срещна с тях.Надявам се запознанството ни да е едно прекрасно приятелство за цял живот. ;))