Днес е първи юни между народния ден на детето!
Отдавна не бях писала,но днес е чудесен повод за да го направя - и като майка на едно прекрасно слънчице и като човек в който все още живее и беснее детето ; ))
Зная че поста ми трябва да е положително-емоционален,но ще бъде само емоционален.Защо ли,ами лесно е да нахвърлям пожелания от рода на - много усмивки,здраве и спокойно детство за всички дечица.Но има толкова много самотни дечица който в този ден няма да усетят толата прегръдка на мама и татко.Замислих се колко дечица са изоставени и жевеят по домове.Колко деца има на които също като на моето Мишле им растат зъби,или ги мъчат колики...и които няма кой да гушне.Представих си как самотни в кошарките си плачат безутешно,далеч от майчината ласка и милувка.А толкова ми се иска тези дечица да имат едно много усмихнато,безгрижно и топло детство.Толкова ми се иска да има все по- малко изоставени дечица.
Пожеланията ми са към порасналите деца,към нас възрастните - нека се обърнем към детето вътре в нас,защото то е там.Нека му се усмихнем и му позволим да ни направи малко по-добри,по-усмихнати,по-спокойни обръщащи внимание на онези малки неща който са по-важни от всички онези големи заслепяващи ни материални неща.Спрете за миг в забързаното си ежедневие и се замислете колко е прекрасна усмивката на детето ви.Колко е топла прегръдката му,замислете се колко отдавна не сте му показвали и казвали - Обичам те! Направете го!!!
Пожелавам ви един прекрасен ден макар и дъждовен.Изпълнете го с много детски смях и стоплете сърцата си!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар