Една сребърна лъжичка слънчева храна ; )

Бях решила да захраниме Мишко при навършени шест месеца.Но когато педиатърката предложи да започнем сега от 5ия месец без да се замисля се съгласих.Имам й доверие,тя е страхотен лекар и човек.Информира се непрекъснато,не работи със старите разбирания от преди векове(както по голямата част от колегите й).Вече всичко зависеше от Мишко дали той е готов.

И такаааа решихме да е на 10.април събота,хем кръгло число,хем и Емо си е в къщи.Майка ми когато разбра че Мишко вече ще "папа" и реши че трябва да му купи сребърна лъжичка и с нея да го захраним.Датата избрана,лъжичката налице обаче с какво да захраним-тиква,морков,картоф или ябълка.?Това бяха четирите варианта които каза педиатърката.Аз предложих -картоф а Емо -тиква.Е аз се съгласих с тиквата-и двамата много я обичаме,има много топлина в нея-оранжевия и цвят крие много енергия и слънце и усмивки.А и тиквата е истинско съкровище на полезни вещества.
 Всичко започна така в кухнята сме тримата -тати се захваща с подготовката на тиквата,мама е фотографът и оператора(в едната ръка съм с фото в другата с камерата),а Мишко търпеливо чака в количката - като през цялото време закачливо усмихвайки се ни забавляваше.

Тиквата е старателно нарязана и .....

                 

....е време да я сварим ; )

     

Готовоооо сега тати старателно я намачква и подготвя за папанееее ; )

        

Лигавника купен преди време от татито се оказа че е с надпис - събота...ехехееее сякаш е знаел че ще го захраним в събота.А повярвайте чак когато го извадихме от гардероба видяхме съвпадението ; )

     

Ето я и лъжичката измита и готова за подвизи ; )    

                                          

Ииииии настъпи момента на първата лъжичка слънчева храна ; )Премляска я сладко със смесени чувства ; ))

       

 След втората хапчица - хапчица не лъжичка,все пак започнахме със една лъжичка...та след втората хапчица реши че му стига толкоз и се позабърса ; ))

     

 При третия опит вече имаше ръкопашен бой с тати ; )) Последвал от оцапване на ръце,лице,лигавник,дерхи и одеалото ; ))

  

"Битката" завърши със рев и тъжния поглед отправен към мен в който се четеше - "Мамооооо това не е моята храна,къде ми е млякото...гладеееен съъъм"

Сега четири дни по-късно мога да кажа че засега тиквата не му е много любима,но я папка...е ще пробваме със следващото в менюто- картофче и тъй нататък.