неделя, 31 януари 2010 г.

порастнах ееееей толковаааа ; ))



"Да вече съм на цели три месеца"-ми казва Мишко с усмивка,подавайки се някъде измежду завивките
Изминаха три прекрасни месеца,но толкова неусетно..сякаш вчера беше деня на нашата първа среща,когато се гушнахме и от тогава не сме се разделяли
Отглеждам детето си с много любов,както аз усещам нещата,оставям го той да ме води-да ми показва как му е добре.Не се водя по думите на бабите-"не го гушкай толкова ще го разглезиш"; "храни го на три часа"...и още и още.Или това което пише в дебелите книги...НЕ!Майката трябва да се успокой и да "слуша" детенцето си.Бебетата имат много силна връзка с майка си която с течение на времето отслабва.Възползвайте се от тази неповторима и магична връзка!Те имат нужда ние да сме спокойни и уверени,да ги прегръщаме,милваме,да им говориме и да се усмихваме! Бебето има нужда от контакт с родителите си,има нужда да знае че не е самичко в този нов и непознат свят.Девет месеца е било на най-прекраното и сигурно за него място-утробата на мама Затова когато се родят те имат нужда някой да им покаже че тук навън не е толкова страшно.Че има хора които го обичат и са до него.Прегръщайте децата си и им показвайте че ги обичате!Не се страхувайте че ще ги разглезите-те имат нужда от обич!!!

2 коментара: